Пиано все така да ме опива.
Вино в сърцето да налива.
Пък нека да съм аз безпътен.
Нека някой счита ме за мътен.

Няма нищо скрито по ъглите.
Всичко е изписано в очите.
И небето да погледна,
в някой облак себе си ще мерна.

В езерото камъче да хвърля.
Няма начин образа си после да не зърна.
Хитро, искрено и смъртно същество.
Всеки миг измислям ново пиршество.

Като пчелите, прелитащи от цвят на цвят.
Така и аз танцувам, аз флиртувам тук и там.
Право няма никой да ме мен кори.
Живота първо нека да си подобри.

Избор всеки случва се да прави.
Както учи се с прибор да се храни.
Но човек да спира другиго по пътя,
вместо за себе си да се погрижи той, за кръста?

Заслужава ли си?
Животът не е казал: "Ти с мен бори се!"
Даден е да го живеем!
Пък кой както умее...