Това е моята канела!
Разхождаме се двамата в тунела.
С мене не усеща страх.
Жадува само тя за грях.
Казва, че съм нейната хипноза.
Тя пък моята е роза.
Твърди, че съм й аз пиперът.
А пък тя за мене е химера.
С нея всичко е забава,
макар понякога да е лукава.
Отпивам я като нектар,
лъщяща тя е като кехлибар.
От устните ни впити пък солта
ще ни спасява винаги, и даже от калта.
Един за друг сме си ракия.
Обладава ни красивата магия.
Започна тя да ме рисува.
Обещавах й да не се преструвам.
Тя ми е халва. Тя ми е водата.
Тя ми е каква? Тя ми е жената!