Музиката бясна
в джаза ни отнася.
На нея сме подвластни.
Не сме ли ние най-прекрасни?
Този огнен ритъм
не минава ден без да опитам.
Потапям се аз пак и пак.
Разтърсвам се - и питаш как?
Много лесно - с всеки крак!
Всеки има тоз инстинкт,
макар че в някои е скрит-покрит.
Малко нужно е да се разкържиш,
със смушението веднъж да свършиш!
Отпусни си ти сега синджира!
От вулкана в тебе страст извира!
Улови я смело за ръка
и танцувай с нея в нощта!
Усещаш ли дъха си спиращ?
Дело той е на живот напиращ!