Пристига тя с каретата.
Истинската - не с тиквата!
Арсеналът й от поданици,
длъжен е да изпълнява
прищевки и приумици,
да дава и да дава.
В нейната ръка е скиптърът.
На справедливостта е тя арбитърът.
Раздава правосъдие, 
короната на нейната глава е.
Повелята за целомъдрие
нарушава, щом някой не хае
за най-ценно, не за злато,
а за бронз, не за езеро - за блато.
Непреклонима, щом реши.
Непоколебима пред ужилени
веднъж от страстната стрела - 
неслучайно има наметало,
втори опит - пак е бяло
на оногова, що сърцето е примряло.
Ще будува цяло то отново, заспало
вече никога за любовта.
Ще живее с нея някъде в крепостта - 
в двореца на мечтите,
на трон изящен от очите,
незатварящи се в нощи, в дни - 
озаряващи с прекрасните лъчи,
на кралицата, премахващи и мислите лъжовни,
единствено даряващи на душите, двете, 
чувствата - предизвикателствата, танците съдбовни.
В тях огледай се за славата.
Ще потънеш на греха им в лавата...