Мене не лови ме никаква забрана.
Напротив, аз изпращам й покана!
Моята душа е неслонима.
И именно затуй неповторима.
Опитай да ме сплашиш с ножа.
Пистолета аз ще ти предложа.
Няма от какво да се страхувам.
Заплахите ме карат да пирувам.
И затова не ме застигат.
При безсилни хора те отиват.
Бялото ги заслепява,
туй щото друга сила тях ги управлява.
Не мога аз да им помогна,
когато те сами не смогват
себе си те да опазят
от дебнещата ги навсякъде омраза.
Не позволявам мене също да превземе
това така злощастно бреме.
Моето оръжие - усмивка -
победило не в един-два риска,
продължава да ме брани,
неуязвимо все така за рани.
Двете си уши вий съединете,
с блясък стокаратов отключете
надеждата си в света,
знанието си в любовта.
Не е чудно, виждате ли?
Не е трудно, ще кажете ли?
Една блага дума - мармалад,
човека тя запазва млад.
Подаръкът за нас едната е минута.
Не се поддавайте на ничия принуда!